Преди повече от 4000 г. Господ се яви на Авраам в Месопотамия и му каза: „Излез от отечеството си, измежду рода си и из бащиния си дом, та иди в земята, която ще ти покажа. Ще те направя голям народ.“ Авраам послуша Господ и влезе в Обетованата земя на Ханаан, където заживя със сина си Исаак и с внука си Яков, по-късно наречен „Израил“.
Израил и 12-те му синове слязоха в Египет, подгонени от глада в Ханаанската земя, и там се умножиха, и силата на народа им порасна. Египтяните се почувстваха застрашени от могъщата нация на израилтяните, които живееха помежду им, затова ги поробиха и почерниха живота им с непосилен труд. След 430 г. Моисей ги изведе от Египет и така ги спаси от робство. Прекосиха Червено море и пристигнаха в Арабия. На планината Синай им беше поверен Божият закон.
Поколението на израилтяните, напуснали Египет с Моисей, не получи позволение да влезе в Обетованата земя, защото тези хора нямаха страх от Бога. Затова бяха наказани да се скитат в пустинята цели 40 г. докато не порасна новото поколение, което се уповаваше на Господа, и най-подир влязоха в Обетованата земя с Джошуа.
Близо 400 г. 12-те племена на Израил се управляваха от Съдиите по Мойсеевия закон. Когато възжелаха и те да имат свой цар като другите народи, Бог им посочи Саул и той царува над тях 40 г., а подир него – цар Давид, също толкова, а най-подир и синът му – Соломон – който ги управлява четири десетилетия. През царуването на Соломон Израил се издигна до върха славата си и беше построен първият храм. Но Соломон се отвърна от Господа на стари години и Бог му яви, че десет от племената не ще припознаят сина му за цар.
След смъртта на Соломон царството на Израил се раздели и десетте северни племена бяха управлявани поред от няколко нечестиви царе, които не бяха потомци на Давид и Соломон. Северното царство съхрани името на Израил, а Самария беше избрана за негова столица. По-малкото Южно царство стана известно като Юдея със столица Йерусалим. В него се възцариха потомците на Давид. Както се посочва в Книга четвърта на Царе, Глава 16, жителите на Южното кралство започнаха да се наричат юдеи (евреи) – по името на царството си.
Поради нечестивостта си Северното царство Израил беше победено и поробено от асирийците. Израилтяните, които не го напуснаха, се смесиха с езичниците, превзели земята им. Те станаха известни като самаряни, а десетте племена на Северен Израил никога повече не се събраха в единна нация.
Юдейското царство в крайна сметка беше превзето от Вавилон като наказание за това, че юдеите се кланяха на други богове – а храмът беше разрушен. Но 70 г. по-късно евреите се завърнаха в Юда, съградиха отново храма в Ерусалим и приеха за свои царе потомците на Давид.
По времето на Христос народът на Юда вече беше известен като Юдея и го управляваха римляните. Иисус Христос и учениците Му проповядваха евангелието в цяла Юдея, търсейки да съберат изгубените овце от дома Израилев. След като слушаха проповедите им в продължение на три и половина години, евреите отхвърлиха Иисус и не го признаха за свой Месия. Те дори подучиха римския управител да Го разпъне на кръст. Три дни по-късно Иисус възкръсна от мъртвите и се яви жив пред учениците си, а подир това се възкачи на Небето и седна от дясната страна на Отца си.
Малко преди Иисус да бъде разпнат Той предсказа, че Ерусалим ще бъде изгорен, храмът ще бъде унищожен, а евреите ще бъдат откарани в плен на другите народи – като наказание за това, че са Го отхвърлили. Пророчеството се сбъдна през 70-та г. от н.е., когато бъдещият римски император Тит завладя Ерусалим. През следващите 1800 г. евреите живяха разпръснати между другите народи.
Но през 1948 г. се случи невъзможното. Беше основана държавата Израел, а евреите се завърнаха в Обетованата земя. Мнозина християни провъзгласиха случилото се за чудо и за благословение свише, но дали наистина в него имаше пръст Божи или силите на злото го бяха сътворили? Отговорът се съдържа в този филм.
